„ВИРШИ НА ОТКРЫТИЕ ГОСУДАРСТВЕННОЙ ДУМЫ”
Николай Иванович Фалеев (1872-1941 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СТИХЧЕТА ПРИ ОТКРИВАНЕ НА ДЪРЖАВНАТА ДУМА
(С настроение)
Камбаните кънтят, оръдия отекват...
О, свобода на словото ще полети!
И весел гражданинът е, но и нащрек е,
да плаче му се иска и да закрещи...
За всичко с влюбен поглед търси свежи знаци...
Готов е с нежен стих да огласи вестта!
Готов е той да се побратими с казаци,
дори стражари да целува по уста!
Агенти, ескадрони черни няма тука...
Ехти на свободата мощният ехтеж!
Но, гражданино, виж, във всяка там пролука
казак, на пост за всеки случай, ще съзреш!
Ударения
СТИХЧЕТА ПРИ ОТКРИВАНЕ НА ДЪРЖАВНАТА ДУМА
Камба́ните кънтя́т, оръ́дия оте́кват...
О, свобода́ на сло́вото ште полети́!
И ве́сел гра́жданинът е, но и наштре́к е,
да пла́че му се и́ска и да закрешти́...
За вси́чко с влю́бен по́глед тъ́рси све́жи зна́ци...
Гото́в е с не́жен сти́х да огласи́ вестта́!
Гото́в е то́й да се побратими́ с каза́ци,
дори́ стража́ри да целу́ва по уста́!
Аге́нти, ескадро́ни че́рни ня́ма ту́ка...
Ехти́ на свобода́та мо́штният ехте́ж!
Но, гра́жданино, ви́ж, във вся́ка там пролу́ка
каза́к, на по́ст за все́ки слу́чай, ште съзре́ш!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Фалеев
ВИРШИ НА ОТКРЫТИЕ ГОСУДАРСТВЕННОЙ ДУМЫ
(С настроением)
Гудят колокола, и громыхают пушки...
Долой молчания великого печать!
И весел гражданин, и на макушке – ушки,
И плакать хочется, и хочется кричать...
О, он на всё глядит влюбленными глазами...
И с уст его готов сорваться нежный стих!
О, он готов теперь брататься с казаками
И даже лобызать в уста городовых!..
Ни сыщиков кругом, ни страшной черной сотни...
Впервые так велик к свободе мощный зов!..
Нагнись же, гражданин, и в каждой подворотне
Узришь припрятанных на случай казаков!
1906 г.
---------------
Руският поет, писател, драматург и публицист Николай Фалеев (Николай Иванович Фалеев) е роден през 1872 г. в Москва. Завършва Александровското военно училище в Москва (1893 г.), факултета по наказателно право при Военно-юридическата академия (1899 г.) и юридическия факултет при Петербургския университет (1901 г.). Първата му поетична публикация е в сп. „Зритель” през 1901 г., от 1905 до 1907 г. е член на редколегията на списанието. Ползва литературния псевдоним Чуж-Чуженин. От 1905 г. е активен публицист в сатирични издания. Публикува стихове, сатири, памфлети и исторически очерци в издания като „Волшебный фонарь”, „Застрельщик”, „Еж”, „Вихрь”, „Альманах”, „Исторический вестник”, „Леший”, „Скоморох”, „Стрекоза”, „Молодые силы”, „Маски”, „Столичная почта”, „Утро России” и др. С голям успех на сцените минават пиесите му „Иммортели” и „Сказки о премудром Ахромее и прекрасной Евпраксее”. Работи като адвокат, съдия, военен юрист, преподавател в средни и висши учебни заведения и журналист. Отговорен редактор е на сп. „Известий ВЦИК” (1923-1937 г.). Автор е на стихосбирката „Песенник революционного солдата” (1917 г.), учебниците „Государственное (конституционное) право” (1911 г.) и „Лесное право” (1912 г.), книгата с драматургия „Шрапнельки” (1914 г.) и др. Умира през 1941 г. в Москва. Негови творби са включени в сборника „Стихотворная сатира первой русской революции (1905-1907)” (1969 г.).